Изгрев
Изгрев
Изгрява слънцето самотно
над заспалия, затихнал свят,
показва бавно, неохотно
красотата на напъпилия цвят.
И сладък мирис се разнася
над плодови градини и поля.
На новия пореден ден поднася
надежда в мъничка искра.
Седя на брега, поглед впила
във необятното синьо море
и дъгата, нежен сърп извила,
ме пита колебливо "Накъде?"
Замислена, с наслада вдишвам
от въздуха на пясъка златист,
който на първите лъчи проблясва
като скъпоценен камък аметист.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
