Изгрев
Над земята засиява
небосводът - син атлаз.
Слънце алено огрява,
с радост го посрещам аз.
По небето път поели,
пръснати надлъж и шир,
плуват облаците бели,
пълна е душата с мир.
Трепва старата черница,
шушнат нейните листа.
Шеметно излита птица,
пърха леко със крила.
© Тоди Все права защищены