Изгрев
Над земята засиява
небосводът - син атлаз.
Слънце алено огрява,
с радост го посрещам аз.
По небето път поели,
пръснати надлъж и шир,
плуват облаците бели,
пълна е душата с мир.
Трепва старата черница,
шушнат нейните листа.
Шеметно излита птица,
пърха леко със крила.
© Тоди All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздрав, Тоди!