Изгревът...
Изгревът...
Уморена
тръгва си нощта,
черни мисли
тихо сбрала,
прогонена
от светъл лъч,
тъгува на раздяла...
Бяло утро
сипе нежност,
млечни ручеи потичат,
родила
златното си чедо,
майката-зора
в любов се врича.
Побягва
весело денят
със босите крачета
по пътека
светла от лъчи,
облечен
в нова, бяла дреха.
Изгревът,
икона свята,
грее със лика на Бог...
под крилото
на небесен щъркел
от жарава
ражда се живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
