24 abr 2008, 15:20

Изгревът...

Poesía » Otra

1.5K 0 54

                                                          Изгревът...

                       Уморена
                       тръгва си нощта,
                       черни мисли
                       тихо сбрала,
                       прогонена
                       от светъл лъч,
                       тъгува на раздяла...
                       Бяло утро
                       сипе нежност,
                       млечни ручеи потичат,
                       родила
                       златното си чедо,
                       майката-зора
                       в любов се врича.
                       Побягва
                       весело денят
                       със босите крачета
                       по пътека
                       светла от лъчи,
                       облечен
                       в нова, бяла дреха.
                       Изгревът,
                       икона свята,
                       грее със лика на Бог...
                       под крилото
                       на небесен щъркел
                       от жарава
                       ражда се живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Traum (Цвети Йорданова)

Светло и уютно е при теб, Маги! Как съм пропуснала това бисерче? Сърдечен поздрав, макар и със закъснение

2011-06-25T21:40:54+03:00
elenasim1 (Елeна)

Пишеш невероятни стихове! Чета и препрочитам и от хубави по хубави! Радвам се , че мога да се насладя... Поздрав сърдечен!!!

2011-06-25T21:37:38+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Светло и нежно...като утро...

2008-05-05T20:25:59+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря, ви.

2008-04-28T01:04:57+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,от жарава
ражда се живот.''

Без думи ме остави, Маги!

2008-04-27T23:45:42+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0