Изгревът...
Изгревът...
Уморена
тръгва си нощта,
черни мисли
тихо сбрала,
прогонена
от светъл лъч,
тъгува на раздяла...
Бяло утро
сипе нежност,
млечни ручеи потичат,
родила
златното си чедо,
майката-зора
в любов се врича.
Побягва
весело денят
със босите крачета
по пътека
светла от лъчи,
облечен
в нова, бяла дреха.
Изгревът,
икона свята,
грее със лика на Бог...
под крилото
на небесен щъркел
от жарава
ражда се живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
