16 дек. 2022 г., 19:01

Изгревът

1.5K 1 2

***

розовите пръсти

на зората – меки,

като ръка на дете

 

спомен за захарен памук

по детските ми пръсти

 

***

Това ли е утрото?

Изгревът?

На живота?!

Началото…

На Пътя?!

 

Незапомненото битие,

сенките на сънищата,

в които искаме да пораснем,

но в които още копнеем за сигурността

на утробата,

на затвореното тъмно,

на възела на пъпната връв.

 

Оня, който връзва…

 

***

мъгливо утро –

настръхнали са клонките

на ябълката в сняг и скреж

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Цанева Все права защищены

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
1.5K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...