16.12.2022 г., 19:01

Изгревът

1.6K 1 2

***

розовите пръсти

на зората – меки,

като ръка на дете

 

спомен за захарен памук

по детските ми пръсти

 

***

Това ли е утрото?

Изгревът?

На живота?!

Началото…

На Пътя?!

 

Незапомненото битие,

сенките на сънищата,

в които искаме да пораснем,

но в които още копнеем за сигурността

на утробата,

на затвореното тъмно,

на възела на пъпната връв.

 

Оня, който връзва…

 

***

мъгливо утро –

настръхнали са клонките

на ябълката в сняг и скреж

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
14,00 лв.
1.5K

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...