7 февр. 2025 г., 06:25

Изгревът без него

408 0 0

(с надеждата, може би някой ден,

да разбереш как наистина се чувствам)

ᴹ.ʸ

 

Момчетата не плачат и момичетата също.

Поплачи в ръцете ми,

разбирам те, приемам те, обичам те.

 

И моите емоции затворени са,

там дълбоко в мен и изригват те спонтанно всеки ден.

А не трябва.

Можем да го променим.

Разбирай ме, приемай ме, обичай ме.

Искам в ръцете ти да се разпадна, да поплача, да ми мине.

 

Чувствата ти винаги са важни. 

И за мен, и за Бога, дори и за Вселената. 

Предпочитам в слабост да те бидя, 

отколкото в ярост и агония.

 

По-важен си от глупавите норми. 

Бъди пред мене искрен.

Усещам, че си тъжен, гневен, безнадежден и знам, че те боли,

но моля те, моля ти се, остани.

 

Остани, защото без теб за красотата на залеза съм сляпа,

а изгревът ще чакам с надеждата

ти при мене да се върнеш пак.

 

                                                                                               

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© beloslava Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...