Изгревът без него

(с надеждата, може би някой ден,

да разбереш как наистина се чувствам)

ᴹ.ʸ

Момчетата не плачат и момичетата също.

Поплачи в ръцете ми,

разбирам те, приемам те, обичам те.

И моите емоции затворени са,

там дълбоко в мен и изригват те спонтанно всеки ден.

А не трябва.

Можем да го променим.

Разбирай ме, приемай ме, обичай ме.

Искам в ръцете ти да се разпадна, да поплача, да ми мине.

Чувствата ти винаги са важни. 

И за мен, и за Бога, дори и за Вселената. 

Предпочитам в слабост да те бидя, 

отколкото в ярост и агония.

По-важен си от глупавите норми. 

Бъди пред мене искрен.

Усещам, че си тъжен, гневен, безнадежден и знам, че те боли,

но моля те, моля ти се, остани.

Остани, защото без теб за красотата на залеза съм сляпа,

а изгревът ще чакам с надеждата

ти при мене да се върнеш пак.