Изгревът във влака

Поэзия » Философская

1.1K 0 2

Посрещнах изгрева във влака.

Отлепиха се моите очи.

В тях розови лъчи мълчаха.

Кафявият им цвят се заличи.

Не успях да изпреваря изгрева,

пътувайки със влака към нощта.

Не успях да спася съня си.

Заложник бе на реалността.

Глътка вода и въздишка.

Влакът ще ми отнеме деня.

Бягам ли, или се връщам?

От себе си не ще се спася.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sorris0 (Сюзън Смърт)

благодаря ви много.. Арихо, знаеш, че много те харесвам. Пишеш страхотни неща.
Мисля да добавя снимка към стиха ( http://img829.imageshack.us/img829/7866/p1808100640.jpg ). За втори път пътувам рано сутрин във влака Бургас-София. Първия път изгрева беше прекрасен, затова втория само чаках слънцето да изгрее, за да го снимам. А пък и малко се вдъхнових. Не бях писала отдавна..

2010-08-29T18:47:39+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хубав стих!

2010-08-24T21:59:48+03:00