Изгревът във влака
Посрещнах изгрева във влака.
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева,
пътувайки със влака към нощта.
Не успях да спася съня си.
Заложник бе на реалността.
Глътка вода и въздишка.
Влакът ще ми отнеме деня.
Бягам ли, или се връщам?
От себе си не ще се спася.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
Арихо, знаеш, че много те харесвам. Пишеш страхотни неща. 
