Посрещнах изгрева във влака.
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева,
пътувайки със влака към нощта.
Не успях да спася съня си.
Заложник бе на реалността.
Глътка вода и въздишка.
Влакът ще ми отнеме деня.
Бягам ли, или се връщам?
От себе си не ще се спася.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados
Арихо, знаеш, че много те харесвам. Пишеш страхотни неща.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
