sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
24.08.2010 г., 19:37 ч.

Изгревът във влака 

  Поезия » Философска
641 0 2

Посрещнах изгрева във влака.

Отлепиха се моите очи.

В тях розови лъчи мълчаха.

Кафявият им цвят се заличи.

 

Не успях да изпреваря изгрева,

пътувайки със влака към нощта.

Не успях да спася съня си.

Заложник бе на реалността.

 

Глътка вода и въздишка.

Влакът ще ми отнеме деня.

Бягам ли, или се връщам?

От себе си не ще се спася.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви много.. Арихо, знаеш, че много те харесвам. Пишеш страхотни неща.
    Мисля да добавя снимка към стиха ( http://img829.imageshack.us/img829/7866/p1808100640.jpg ). За втори път пътувам рано сутрин във влака Бургас-София. Първия път изгрева беше прекрасен, затова втория само чаках слънцето да изгрее, за да го снимам. А пък и малко се вдъхнових. Не бях писала отдавна..
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??