Изгубен
Студена болка в слънчев ден, изгаснал лъч - не си до мен, и лек ветрец във тишината понася спомена за светлината. Кога пое по пътя си - полека, Защо повярва в думите, а не прозря човека Къде изчезна пламъчето свято, вълшебството на първото ни лято...? Копнея да забравя, но не мога, сърцето жали и не иска злоба, омразата не може да израстне там, където събудила бе ти във мен детето! И моля аз от демонът ми стар поне веднъж да е другар за тиха обич - миг покой, преди на предаде душата завинаги в прегръдките на самотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
