Студена болка в слънчев ден,
изгаснал лъч - не си до мен,
и лек ветрец във тишината
понася спомена за светлината.

Кога пое по пътя си - полека,
Защо повярва в думите, а не прозря човека
Къде изчезна пламъчето свято,
вълшебството на първото ни лято...?

Копнея да забравя, но не мога,
сърцето жали и не иска злоба,
омразата не може да израстне там, където
събудила бе ти във мен детето!

И моля аз от демонът ми стар
поне веднъж да е другар
за тиха обич - миг покой,
преди на предаде душата
завинаги в прегръдките на самотата.