Изгубен

4 янв. 2017 г., 23:33 2017-01-05T11:04:39+02:00

Поэзия » Любовная

822 1 3

В живота си едничко имах –

душа в гърдите на момче.

Опазена, от нея взимах

аз обич чиста на дете.

От лошите очи я пазех

ревниво, борех се, кипях.

И беше тя за мен огниво

с което тичах и летях.

Дали с молитва, или с корист,

в годините я искаха, но аз

за нея с демони се борих.

Не дадох я! Сърце не припознах...

Тогава ти през мен премина,

със страшен грохот на вълна.

Сънувах – бяхме ний двамина,

събудих се, но без душа!

Не виждам и не чувам вече

света, препускащ покрай мен.

Безвремието мен далече

запрати ме във черен плен.

Аз вече съм бездушен камък,

в море от сивкава тъга.

Сърце без дъх, без жар и пламък.

Без вяра и без светлина.

Криле на птица да откъснеш,

душа от Ангел влюбен, тих.

И кротко отстрани да гледаш

как той умира в сетен стих.

djudjii (Жанет Велкова)

2017-01-05T16:17:06+02:00

След редакцията е бомба. Можеш, дори и с грешни стъпчици понякога
Има душа в стиховете ти.
Shoto (Чичко Тревичко)

2017-01-05T15:40:43+02:00

Много мило, Благодаря!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-05T15:22:43+02:00

Стиховете ти докосват. Продължавай да пишеш. Много ми хареса! Поздрави!