Shoto (Чичко Тревичко)
4 5
4.01.2017 г., 23:33 ч.  

Изгубен 

  Поезия » Любовна
689 1 3

​

В живота си едничко имах –

душа в гърдите на момче.

Опазена, от нея взимах 

аз обич чиста на дете.

 

От лошите очи я пазех

ревниво, борех се, кипях.

И беше тя за мен огниво

с което тичах и летях.

 

Дали с молитва, или с корист,

в годините я искаха, но аз

за нея с демони се борих.

Не дадох я! Сърце не припознах...

 

Тогава ти през мен премина,

със страшен грохот на вълна.

Сънувах – бяхме ний двамина,

събудих се, но без душа!

 

Не виждам и не чувам вече

света, препускащ покрай мен.

Безвремието мен далече  

запрати ме във черен плен.

 

Аз вече съм бездушен камък,

в море от сивкава тъга.

Сърце без дъх, без жар и пламък.

Без вяра и без светлина.

 

Криле на птица да откъснеш,

душа от Ангел влюбен, тих.

И кротко отстрани да гледаш

как той умира в сетен стих.

© Чичко Тревичко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След редакцията е бомба. Можеш, дори и с грешни стъпчици понякога
    Има душа в стиховете ти.
  • Много мило, Благодаря!
  • Стиховете ти докосват. Продължавай да пишеш. Много ми хареса! Поздрави!
Предложения
: ??:??