Изгубен
В живота си едничко имах –
душа в гърдите на момче.
Опазена, от нея взимах
аз обич чиста на дете.
От лошите очи я пазех
ревниво, борех се, кипях.
И беше тя за мен огниво
с което тичах и летях.
Дали с молитва, или с корист,
в годините я искаха, но аз
за нея с демони се борих.
Не дадох я! Сърце не припознах...
Тогава ти през мен премина,
със страшен грохот на вълна.
Сънувах – бяхме ний двамина,
събудих се, но без душа!
Не виждам и не чувам вече
света, препускащ покрай мен.
Безвремието мен далече
запрати ме във черен плен.
Аз вече съм бездушен камък,
в море от сивкава тъга.
Сърце без дъх, без жар и пламък.
Без вяра и без светлина.
Криле на птица да откъснеш,
душа от Ангел влюбен, тих.
И кротко отстрани да гледаш
как той умира в сетен стих.
© Чичко Тревичко All rights reserved.
