3 февр. 2009 г., 00:57

Изгубен миг

Поэзия

934 0 4

Готова ли си, мила моя,
да ме приемеш
в покоя си,
в съдбата си.
Да бъда в теб,
да те обичам...
Готова ли си, мила моя,
да ме намразиш,
да бъда груб,
да съм циничен,
а ти да ме обичаш...
Да бъда в теб за малко,
да опозная пътя ти,
да експлодирам в теб,
да те обсебя,
и после отвлека...
Да се обичаме,
изгубени,
изчезнали,
щастливи
и да разкриваме се
ден след ден...
Пред мислите си
покварени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Гошето1 (Георги Георгиев)

Изпълнено е със страхотен заряд живот! Браво от мен за пореден път! Хареса ми!!!

2009-02-03T03:43:43+02:00
portos (Христофор Тодоров)

Стихотворението е страшна каша , изпълнено с архаизми взаимствани от алманасите на световната литература, автора е най неуравновесения тип, който вместо да си вземе бележка от градивната критика продължава да дълбае в своите грешки.
Не четете това , ще ви повлияе лошо!

2009-02-03T02:05:17+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

уау! хард!
допадна ми!

2009-02-03T01:01:01+02:00
stef_bobi (Яна)

"Пред мислите си
покварени..."
Хубаво!Поздрав!

2009-02-03T00:58:37+02:00