3 февр. 2009 г., 00:57

Изгубен миг 

  Поэзия
677 0 4
Готова ли си, мила моя,
да ме приемеш
в покоя си,
в съдбата си.
Да бъда в теб,
да те обичам...
Готова ли си, мила моя,
да ме намразиш,
да бъда груб,
да съм циничен,
а ти да ме обичаш...
Да бъда в теб за малко,
да опозная пътя ти,
да експлодирам в теб,
да те обсебя,
и после отвлека...
Да се обичаме,
изгубени,
изчезнали,
щастливи
и да разкриваме се
ден след ден... 
Пред мислите си
покварени...

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изпълнено е със страхотен заряд живот! Браво от мен за пореден път! Хареса ми!!!
  • Стихотворението е страшна каша , изпълнено с архаизми взаимствани от алманасите на световната литература, автора е най неуравновесения тип, който вместо да си вземе бележка от градивната критика продължава да дълбае в своите грешки.
    Не четете това , ще ви повлияе лошо!
  • уау! хард!
    допадна ми!
  • "Пред мислите си
    покварени..."
    Хубаво!Поздрав!
Предложения
: ??:??