Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева,
но не виждам...
сляпа съм за същността...
Напрягам се да чуя песента на птица,
но глуха съм...
и страх обзема ме, в мен пълзи,
превърнах се в скитница...
изтерзана и бездушна... ...