AvrorA (Ани)
24 314
25.04.2008 г., 8:39 ч.

Изгубена.... 

  Поезия
696 0 9

Вървя по път, а всъщност съм безпътна.

Протягам ръка да докосна красота,

но не усещам нищо...

безчувствена е тя...

Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева,

но не виждам...

сляпа съм за същността...

Напрягам се да чуя песента на птица,

но глуха съм...

и страх обзема ме,  в мен пълзи,

превърнах се в скитница...

изтерзана и бездушна...

по лицето стичат се сълзи...

Кога изгубих душата си безсмъртна?...

Кога останях сляпа за всяка светлина?...

Как искам времето назад да върна...

а с него и всички мои сетива...

 

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благдаря на всички от сърце Христос Воскресе! Дано този светъл ден ни направя по-смирени, по-добри и благородни!
  • Поезията ще те спаси, Ани. Тя събужда всички сетива и извисява.
    Стихът ти е искрен и в него е жива душата ти.
    Поздрави!
  • Без минало няма бъдеще.Всяко преживяване ни обогатява.Ставаме по-силни.Поздрави!
  • Скитаме се понякога ...докато се открием отново!Преродени!Поздрази!
  • така се чувстваме понякага...но само понякога...
    много хубав стих! с обич, Ани.
  • Понякога около нас така мирише и е толкова мръсно, че не е лошо да останем без сетива! Дори и за малко поне Обаче за красивото сетивата се разбуждат, повярвай ми!
  • Феичка, обещавам! Права си, Вики по-добре да гледаме напред
  • Сляпа, глуха, без сетива и изгубила душата си безсмъртна?!...Кажи на лирическата да се стегне малко!
  • Не ти трябва да връщаш времето, мила. Щом можеш да пишеш, ще си върнеш и всичко останало
Предложения
: ??:??