Изгубена....
Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева,
но не виждам...
сляпа съм за същността...
Напрягам се да чуя песента на птица,
но глуха съм...
и страх обзема ме, в мен пълзи,
превърнах се в скитница...
изтерзана и бездушна...
по лицето стичат се сълзи...
Кога изгубих душата си безсмъртна?...
Кога останях сляпа за всяка светлина?...
Как искам времето назад да върна...
а с него и всички мои сетива...
© Ани All rights reserved.
Христос Воскресе! Дано този светъл ден ни направя по-смирени, по-добри и благородни! 
