Изгубена
Изгубена
Стоя, сякаш вече цяла вечност,
стоя и наблюдавам света около мен.
Как всичко има цел, как всичко има посока.
Стоя и се питам: „Накъде?”
В съзнанието ми само спомени изникват
и сякаш вече дори не забелязвам света около мен,
сякаш огромна празнина зее в моята душа
и един въпрос остава: „Докога?”
Губя себе си в опити да намеря спасение,
ала малки светлинки проблясват
и ме будят от дълбокия сън на любовта.
И само една мисъл пробягва: „Искам радостта!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Николаева Все права защищены
