ellsy (Ели Николаева )
4 3
26 июн. 2010 г., 21:13

Изгубена 

  Поэзия » Любовная
791 0 2

Изгубена

 

Стоя, сякаш вече цяла вечност,

стоя  и наблюдавам света около мен.

Как всичко има цел, как всичко има посока.

Стоя и се питам: „Накъде?”

 

В съзнанието ми само спомени изникват

и сякаш вече дори не забелязвам света около мен,

сякаш огромна празнина зее в моята душа

и един въпрос остава: „Докога?”

 

Губя себе си в опити да намеря спасение,

ала малки светлинки проблясват

и ме будят от дълбокия сън на любовта.

И само една мисъл пробягва: „Искам радостта!”

 

 

 

 

 

 

© Ели Николаева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??