Jun 26, 2010, 9:13 PM

Изгубена 

  Poetry » Love
1076 0 2
Изгубена
Стоя, сякаш вече цяла вечност,
стоя и наблюдавам света около мен.
Как всичко има цел, как всичко има посока.
Стоя и се питам: „Накъде?”
В съзнанието ми само спомени изникват
и сякаш вече дори не забелязвам света около мен,
сякаш огромна празнина зее в моята душа
и един въпрос остава: „Докога?”
Губя себе си в опити да намеря спасение,
ала малки светлинки проблясват
и ме будят от дълбокия сън на любовта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Николаева All rights reserved.

Random works
: ??:??