31 мая 2009 г., 18:11

Изгубена душа

616 0 2

 

Стоя в тишината сама

и плача за свойта душа...

Обвита в мрак е тя,

изгубена е във вечността...

Сърцето стене в пепелта,

но не мога аз да спра...

Острието още в мен стои

и кръвта ми бавно изстива...

Стоя в мъглата сама

и обзема ме страха,че

в сърцето ми сега е

останала само безмълвната, горчива тъга...

Но нека плача в мъката си зла

аз сама си избрах тази съдба...

Но моля те, остави ме сега... и

накрая като лебед....

                         позволи ми...

                             в песента си...

                                   да умра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристалната сълза Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...