Изгубена душа

31.05.2009 г., 18:11 ч.

Поезия » Друга

498 0 2

Стоя в тишината сама

и плача за свойта душа...

Обвита в мрак е тя,

изгубена е във вечността...

Сърцето стене в пепелта,

но не мога аз да спра...

Острието още в мен стои

и кръвта ми бавно изстива...

Стоя в мъглата сама

и обзема ме страха,че

в сърцето ми сега е

останала само безмълвната, горчива тъга...

Но нека плача в мъката си зла

аз сама си избрах тази съдба...

Но моля те, остави ме сега... и

накрая като лебед....

позволи ми...

в песента си...

да умра...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stef_bobi (Яна)

2009-05-31T20:44:44+03:00

Наистина тъжно и самотно...
Станчева65 (Галя Станчева)

2009-05-31T18:17:06+03:00

хУБАВО Е МИЛА НО МНОГО ТЪЖНО,ДАЙ ГО ПО-ВЕДРО,ЖИВОТА Е ПРЕД ТЕБ!пОЗДРАВИ!!!