Изгубена душа
Стоя в тишината сама
и плача за свойта душа...
Обвита в мрак е тя,
изгубена е във вечността...
Сърцето стене в пепелта,
но не мога аз да спра...
Острието още в мен стои
и кръвта ми бавно изстива...
Стоя в мъглата сама
и обзема ме страха,че
в сърцето ми сега е
останала само безмълвната, горчива тъга...
Но нека плача в мъката си зла
аз сама си избрах тази съдба...
Но моля те, остави ме сега... и
накрая като лебед....
позволи ми...
в песента си...
да умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристалната сълза Всички права запазени
