May 31, 2009, 6:11 PM

Изгубена душа 

  Poetry » Other
497 0 2

 

Стоя в тишината сама

и плача за свойта душа...

Обвита в мрак е тя,

изгубена е във вечността...

Сърцето стене в пепелта,

но не мога аз да спра...

Острието още в мен стои

и кръвта ми бавно изстива...

Стоя в мъглата сама

и обзема ме страха,че

в сърцето ми сега е

останала само безмълвната, горчива тъга...

Но нека плача в мъката си зла

аз сама си избрах тази съдба...

Но моля те, остави ме сега... и

накрая като лебед....

                         позволи ми...

                             в песента си...

                                   да умра...

© Кристалната сълза All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??