Изгубена душа
Стоя в тишината сама
и плача за свойта душа...
Обвита в мрак е тя,
изгубена е във вечността...
Сърцето стене в пепелта,
но не мога аз да спра...
Острието още в мен стои
и кръвта ми бавно изстива...
Стоя в мъглата сама
и обзема ме страха,че
в сърцето ми сега е
останала само безмълвната, горчива тъга...
Но нека плача в мъката си зла
аз сама си избрах тази съдба...
Но моля те, остави ме сега... и
накрая като лебед....
позволи ми...
в песента си...
да умра...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристалната сълза Todos los derechos reservados
