r_iva (Райна Иванова)
95 638
9 окт. 2022 г., 17:58

Изгубена душа 

  Поэзия
792 5 9

Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.

 

Не бях ли с теб! На всичко бях готова.
Мълчах, търпях със стиснати очи.
Къде сгреших? Отказах да се боря,
но истината в мозъка крещи.

 

Прекърших се, но няма да се моля
за капка обич в твоите очи.
Приключи всичко, вече не съм твоя.
А лепкавата пустота тежи…

 

Аз грешка бях и ти ли грешка беше
когато с теб открихме нежен зов.
Изгубила пореден път опора,
душата ми все страда от любов.

 

© Райна Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последвах линка ти, Райничка!
    Силно вълнуващо, прекрасно
    с тъжните си редове!
    О, аз също имам стихотворение
    с такова име... И други подобни,
    изпълнени с тъга и болка...
  • Георги, Миночка, Ивита, Стойчо, Благодаря ви!
    Ивита, човек е силен, когато обича и е обичан. Наистина измеренията са много.
    Благодаря ви за подкрепата... Е, аз не се отъждествявам с лирическия герой - имам щастлив брак от 38 години, 2 деца, внуци...
  • Трудно се чете такава изповедна поезия...
    Трудно, защото ако един мъж чете и приема присърце прочетеното, може би ще усети съпричастност. Поне аз се чувствам и донякъде виновен.
    Райна,не Ви познавам, но поезията която чета ме впечатли.
    Поздравления!
  • Душата никога не може да се изгуби....Човек е слаб обичайки.
    И много силен, когато когато не търси нищо я замяна.
    Любовта има много измерения.
    Бори се, Райне!
  • Силен стих, дълбоки чувства го насищат, хареса ми!
  • Интересно.
  • Така е, Райне! Успяла си и то на 100%. Благодаря ти!
  • Да, Таня, оттам и заглавието е такова. Радвам се, ако съм успяла да го предам. Благодаря!
  • "Мълчах, търпях със стиснати очи.
    Къде сгреших? Отказах да се боря..." "Прекърших се..." С такива думи губим душата си! Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??