9.10.2022 г., 17:58 ч.
Изгубена душа
Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова.
Мълчах, търпях със стиснати очи.
Къде сгреших? Отказах да се боря,
но истината в мозъка крещи.
Прекърших се, но няма да се моля
за капка обич в твоите очи.
Приключи всичко, вече не съм твоя.
А лепкавата пустота тежи…
Аз грешка бях и ти ли грешка беше
когато с теб открихме нежен зов.
Изгубила пореден път опора,
душата ми все страда от любов.
© Райна Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Георги, Миночка, Ивита, Стойчо, Благодаря ви!
Ивита, човек е силен, когато обича и е обичан. Наистина измеренията са много.
Благодаря ви за подкрепата... Е, аз не се отъждествявам с лирическия герой - имам щастлив брак от 38 години, 2 деца, внуци... -
Трудно се чете такава изповедна поезия...
Трудно, защото ако един мъж чете и приема присърце прочетеното, може би ще усети съпричастност. Поне аз се чувствам и донякъде виновен.
Райна,не Ви познавам, но поезията която чета ме впечатли.
Поздравления! -
Душата никога не може да се изгуби....Човек е слаб обичайки.
И много силен, когато когато не търси нищо я замяна.
Любовта има много измерения.
Бори се, Райне! -
Силен стих, дълбоки чувства го насищат, хареса ми!
-
Интересно.
-
Така е, Райне! Успяла си и то на 100%. Благодаря ти!
-
Да, Таня, оттам и заглавието е такова. Радвам се, ако съм успяла да го предам. Благодаря!
-
"Мълчах, търпях със стиснати очи.
Къде сгреших? Отказах да се боря..." "Прекърших се..." С такива думи губим душата си! Прекрасен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Силно вълнуващо, прекрасно
с тъжните си редове!
О, аз също имам стихотворение
с такова име... И други подобни,
изпълнени с тъга и болка...