13 сент. 2014 г., 22:54

Изгубена магия 

  Поэзия » Другая
308 0 6

На всяка магия чара се губи.

Губи се чувството нежно  на обич...

А празното твое легло

го напомня зловещо.

 

На тъмно седиш -

ти в стаята празна.

И втренчено гледаш

в нощта...!

Как снежинки трептят,

в екрана безгласен!

В главата ти само тъга...

 

И питаш се питаш?

Къде ли сгреши!

Май никой не знае-

и Господ мълчи.

 

Отдавна търгуваш -

със своето аз...

До къде сам се доведе ?

 

И попадна във собствен

                             капан!?

 

Сърцето ти в страх

затуптяло!

Душата попива тъга.!

 

Ти май  се изгуби  в магията,

или просто я пусна в нощта!

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много точно казано.Благодаря за коментара!Поздрави!!!Пламе!
  • Малко тъга навява стиха,
    но това е час от реалността!
    За жалост огънят в две сърца
    изчезва като сутрешна мъгла,
    магията на любовта на пръсти
    с времето отлита тя!
  • Благодаря момичета за вашите коментари и подкрепа!Благодаря ви от сърце!!!Ваня ,Таничка и Дани !!!
  • Горчива равносметка!
  • Тъжен стих, като начин да си направим равносметка за нещо!
    Но... няма да е все така. Ще дойде друг миг, красив и ти ще го опишеш в стих!
  • "На тъмно седиш -

    ти в стаята празна.

    И втренчено гледаш

    в нощта...!

    Как снежинки трептят,

    в екрана безгласен!

    В главата ти само тъга..."
    Така познато и така болезнено.... Поздравления и благодаря!
Предложения
: ??:??