13.09.2014 г., 22:54

Изгубена магия

469 0 6

На всяка магия чара се губи.

Губи се чувството нежно  на обич...

А празното твое легло

го напомня зловещо.

 

На тъмно седиш -

ти в стаята празна.

И втренчено гледаш

в нощта...!

Как снежинки трептят,

в екрана безгласен!

В главата ти само тъга...

 

И питаш се питаш?

Къде ли сгреши!

Май никой не знае-

и Господ мълчи.

 

Отдавна търгуваш -

със своето аз...

До къде сам се доведе ?

 

И попадна във собствен

                             капан!?

 

Сърцето ти в страх

затуптяло!

Душата попива тъга.!

 

Ти май  се изгуби  в магията,

или просто я пусна в нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано.Благодаря за коментара!Поздрави!!!Пламе!
  • Малко тъга навява стиха,
    но това е час от реалността!
    За жалост огънят в две сърца
    изчезва като сутрешна мъгла,
    магията на любовта на пръсти
    с времето отлита тя!
  • Благодаря момичета за вашите коментари и подкрепа!Благодаря ви от сърце!!!Ваня ,Таничка и Дани !!!
  • Горчива равносметка!
  • Тъжен стих, като начин да си направим равносметка за нещо!
    Но... няма да е все така. Ще дойде друг миг, красив и ти ще го опишеш в стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...