На всяка магия чара се губи.
Губи се чувството нежно на обич...
А празното твое легло
го напомня зловещо.
На тъмно седиш -
ти в стаята празна.
И втренчено гледаш
в нощта...!
Как снежинки трептят,
в екрана безгласен!
В главата ти само тъга...
И питаш се питаш?
Къде ли сгреши!
Май никой не знае-
и Господ мълчи.
Отдавна търгуваш -
със своето аз...
До къде сам се доведе ?
И попадна във собствен
капан!?
Сърцето ти в страх
затуптяло!
Душата попива тъга.!
Ти май се изгуби в магията,
или просто я пусна в нощта!
© Ангел Todos los derechos reservados