ИЗГУБЕНА НЕЖНОСТ
Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.
Ръцете зимата скова.
Премръзнали от студ те посивяха.
И с времето прекарано в снега,
тъй изтерзани, бързо загрубяха.
А надеждата умря последна.
Разстла се като пяна в морската шир.
Тревожна и спокойна със вълните,
че поне душите ни ще живеят в мир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
