Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.
Ръцете зимата скова.
Премръзнали от студ те посивяха.
И с времето прекарано в снега,
тъй изтерзани, бързо загрубяха.
А надеждата умря последна.
Разстла се като пяна в морската шир.
Тревожна и спокойна със вълните,
че поне душите ни ще живеят в мир.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
