27 сент. 2004 г., 04:34

Изгубена Реалност

1.2K 0 2
Хей! Спря ме някой и прегрьрна ме в ноща
Здравей! Поздрви ме и си отлетя
не разбрах кой беше това
не осазнах дори от къде долетя
просто спусна се и грабна една душа
чия беше тя - моя? твоя? чия?
Но нима имаше значение това
отдавна вече не чувствах празнота
отдавна не се прокрадваше и самота
само една черна тишина
безразличие царуваше - тъма!
аз сьм пак там - слушам ноща
чакам едно "Хей" да долети сега
да ме прегърне и да ми подари душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...