27 сент. 2004 г., 04:34

Изгубена Реалност

1.2K 0 2
Хей! Спря ме някой и прегрьрна ме в ноща
Здравей! Поздрви ме и си отлетя
не разбрах кой беше това
не осазнах дори от къде долетя
просто спусна се и грабна една душа
чия беше тя - моя? твоя? чия?
Но нима имаше значение това
отдавна вече не чувствах празнота
отдавна не се прокрадваше и самота
само една черна тишина
безразличие царуваше - тъма!
аз сьм пак там - слушам ноща
чакам едно "Хей" да долети сега
да ме прегърне и да ми подари душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...