27.09.2004 г., 4:34

Изгубена Реалност

1.2K 0 2
Хей! Спря ме някой и прегрьрна ме в ноща
Здравей! Поздрви ме и си отлетя
не разбрах кой беше това
не осазнах дори от къде долетя
просто спусна се и грабна една душа
чия беше тя - моя? твоя? чия?
Но нима имаше значение това
отдавна вече не чувствах празнота
отдавна не се прокрадваше и самота
само една черна тишина
безразличие царуваше - тъма!
аз сьм пак там - слушам ноща
чакам едно "Хей" да долети сега
да ме прегърне и да ми подари душа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...