Изгубена Реалност
Здравей! Поздрви ме и си отлетя
не разбрах кой беше това
не осазнах дори от къде долетя
просто спусна се и грабна една душа
чия беше тя - моя? твоя? чия?
Но нима имаше значение това
отдавна вече не чувствах празнота
отдавна не се прокрадваше и самота
само една черна тишина
безразличие царуваше - тъма!
аз сьм пак там - слушам ноща
чакам едно "Хей" да долети сега
да ме прегърне и да ми подари душа
© Христо Иванов All rights reserved.