Insect- (Христо Иванов) Insect- (Христо Иванов)
1 61
Sep 27, 2004, 4:34 AM

Изгубена Реалност

  Poetry
1.2K 0 2
Хей! Спря ме някой и прегрьрна ме в ноща
Здравей! Поздрви ме и си отлетя
не разбрах кой беше това
не осазнах дори от къде долетя
просто спусна се и грабна една душа
чия беше тя - моя? твоя? чия?
Но нима имаше значение това
отдавна вече не чувствах празнота
отдавна не се прокрадваше и самота
само една черна тишина
безразличие царуваше - тъма!
аз сьм пак там - слушам ноща
чакам едно "Хей" да долети сега
да ме прегърне и да ми подари душа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0