30 янв. 2008 г., 20:48

Изгубена рима

1.1K 0 0
Повиках римата на помощ,
но тя избяга... И сега
редя разпилени слова...
Опитвам, вярвай ми -
опитвам да ги подредя...
Но те потапят се и после пак изплуват - ...
Самота...
С какво пък тебе да римувам...
Със вълна, а може би просто ще те оставя сама...
Ще побягна...
Ще те изоставя за мъничко...
Изморих се от тебе - повярвай...
Намери друга душа... или просто си върви...
Ах тази драма - пак като облаче черно надвеси се...
И капки дъждовни - Кап, кап, кап
върху ми се стекоха...
Но аз се усмихвам...
тя не знае как обичам да стоя под дъжда...
и на себе си да се усмихвам сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жара Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...