Изгубена рима

Повиках римата на помощ,
но тя избяга... И сега
редя разпилени слова...
Опитвам, вярвай ми -
опитвам да ги подредя...
Но те потапят се и после пак изплуват - ...
Самота...
С какво пък тебе да римувам...
Със вълна, а може би просто ще те оставя сама...
Ще побягна...
Ще те изоставя за мъничко...
Изморих се от тебе - повярвай...
Намери друга душа... или просто си върви...
Ах тази драма - пак като облаче черно надвеси се...
И капки дъждовни - Кап, кап, кап
върху ми се стекоха...
Но аз се усмихвам...
тя не знае как обичам да стоя под дъжда...
и на себе си да се усмихвам сама...