15 февр. 2007 г., 10:33

Изгубена в Лондон

Поэзия

736 0 6

Отново в този мрачен ден
търся пътя към дома.
Как да следвам твоите думи,
остави само тишина.
Този свят е като Лондон:
милиони улици и само един път,
където започва и свършва светът.
Там споменът за теб не избледнява,
оставаш смирен и далечен,
както в моята представа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Белоснежка (Гергана Шутева)

Харесва ми идеята на стиха ти - пред погледа на лирическата героиня се откриват различни посоки, но за нея има само една-единствена, и въпреки всичко тя се лута между това, което е сега и спомена за 'него'- далечен, недостижим, но незалязващ в съзнанието й.
Стихът ти разкрива тиха тъга по непостижимото, опит за завръщане 'към дома' - това, което някога е имала. Тишината, мрачният ден са в унисон с душевното състояние на героинята ти.
Това е моят опит за интерпретация, надявам се правилно съм усетила емоцията, която си искала да внушиш с този стих! Поздрав!

2007-02-15T19:43:32+02:00
Момичето... (Стеси)

А какво впечатление остави затеб Белоснежка? Всмисъл на какви мисли те навяхва?

2007-02-15T19:05:01+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубаво е!
Поздрави

2007-02-15T15:12:10+02:00
ria (Гергана Иванова)

Не е важно колко дълго ще вървиш- важното е да стигнеш.

2007-02-15T12:29:26+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

На мен - да. Оригинално си разкрила мислите си. Поздравче!

2007-02-15T10:48:15+02:00