Момичето... (Стеси)
239 398
15.02.2007 г., 10:33 ч.

Изгубена в Лондон 

  Поезия
553 0 6

Отново в този мрачен ден
търся пътя към дома.
Как да следвам твоите думи,
остави само тишина.
Този свят е като Лондон:
милиони улици и само един път,
където започва и свършва светът.
Там споменът за теб не избледнява,
оставаш смирен и далечен,
както в моята представа.

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми идеята на стиха ти - пред погледа на лирическата героиня се откриват различни посоки, но за нея има само една-единствена, и въпреки всичко тя се лута между това, което е сега и спомена за 'него'- далечен, недостижим, но незалязващ в съзнанието й.
    Стихът ти разкрива тиха тъга по непостижимото, опит за завръщане 'към дома' - това, което някога е имала. Тишината, мрачният ден са в унисон с душевното състояние на героинята ти.
    Това е моят опит за интерпретация, надявам се правилно съм усетила емоцията, която си искала да внушиш с този стих! Поздрав!
  • А какво впечатление остави затеб Белоснежка? Всмисъл на какви мисли те навяхва?
  • Хубаво е!
    Поздрави
  • Не е важно колко дълго ще вървиш- важното е да стигнеш.
  • На мен - да. Оригинално си разкрила мислите си. Поздравче!
  • Харесва ли ви?
Предложения
: ??:??