Изгубена звезда
Лутам се в безкрая на нощното небе,
лутам се в необятното
и прекалено тясното за глътка въздух поне.
Гледам звездите и те са като мен -
самотни, но красиви,
светещи, но не живи.
Като изгубена звезда, сгушена в мрака,
сгушена в мрачното небе,
вървя напред - без път и без посока,
без Луна, към която да се устремя -
вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены
