Лутам се в безкрая на нощното небе,
лутам се в необятното
и прекалено тясното за глътка въздух поне.
Гледам звездите и те са като мен -
самотни, но красиви,
светещи, но не живи.
Като изгубена звезда, сгушена в мрака,
сгушена в мрачното небе,
вървя напред - без път и без посока,
без Луна, към която да се устремя -
вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!
© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
