Лутам се в безкрая на нощното небе,
лутам се в необятното
и прекалено тясното за глътка въздух поне.
Гледам звездите и те са като мен -
самотни, но красиви,
светещи, но не живи.
Като изгубена звезда, сгушена в мрака,
сгушена в мрачното небе,
вървя напред - без път и без посока,
без Луна, към която да се устремя -
вървя, без да спирам, за да не угасне блясъка!
© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
