Изгубени
Колко дълго вървяхме и бродихме,
пътища нови и стари обходихме.
Колко дълго по пътя никой не срещнахме
и не питахме това ли е пътя.
Изгубени във времето, обвити
в страхове, от луната си режехме
парче по парче.
Колко дълго и кратко
е времето, изгубени в сфери
на нелогичното пространство,
откривахме нови и странни пътеки,
и всяка води към един път - себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нана Все права защищены
