nansuela (Нана)
55 74
4 мар. 2010 г., 15:41

Изгубени 

  Поэзия
606 0 1

Колко дълго вървяхме и бродихме,

пътища нови и стари обходихме.

Колко дълго по пътя никой не срещнахме

и не питахме това ли е пътя.

Изгубени във времето, обвити

в страхове, от луната си режехме

парче по парче.

Колко дълго и кратко

е времето, изгубени в сфери

на нелогичното пространство,

откривахме нови и странни пътеки,

и всяка води към един път - себе си.

© Нана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е красиво. Браво.Много истина има в него.
Предложения
: ??:??