катеринарина (Катя)
331 972
12 февр. 2007 г., 11:25

Изгубени 

  Поэзия
645 0 8
Отвя ни времето, пропъди ни,
не знаем накъде вървим,
редим си безнадеждни пъзели
и кули пясъчни градим.
Изгубени без път се лутаме,
звезди броим насън, без сън,
и блъскаме се грубо, бутаме
да излетим оттук навън!

Безумно, крайно сме объркани
във тази глупава война!
Съдби, епохи, поколения
се давят в някаква борба,
излишна, мъртва, омърсена,
задръстена със дивотии,
че няма как да се намерим,
от живата вода да пием!

Родени не когато трябва
се молим да се преродим!
Преди дъхът ни да отслабне
и болката да ни сломи
да смогнем да оставим диря,
че някога сме тук били,
че търсили сме своя смисъл,
пожертвали сме свойте дни!

Отвя ни времето, пропъди ни,
но тук са нашите деца,
дано по пътища по-слънчеви
ги води тяхната съдба!!!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??