12 февр. 2007 г., 11:25

Изгубени

786 0 8
Отвя ни времето, пропъди ни,
не знаем накъде вървим,
редим си безнадеждни пъзели
и кули пясъчни градим.
Изгубени без път се лутаме,
звезди броим насън, без сън,
и блъскаме се грубо, бутаме
да излетим оттук навън!

Безумно, крайно сме объркани
във тази глупава война!
Съдби, епохи, поколения
се давят в някаква борба,
излишна, мъртва, омърсена,
задръстена със дивотии,
че няма как да се намерим,
от живата вода да пием!

Родени не когато трябва
се молим да се преродим!
Преди дъхът ни да отслабне
и болката да ни сломи
да смогнем да оставим диря,
че някога сме тук били,
че търсили сме своя смисъл,
пожертвали сме свойте дни!

Отвя ни времето, пропъди ни,
но тук са нашите деца,
дано по пътища по-слънчеви
ги води тяхната съдба!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...