12.02.2007 г., 11:25

Изгубени

781 0 8
Отвя ни времето, пропъди ни,
не знаем накъде вървим,
редим си безнадеждни пъзели
и кули пясъчни градим.
Изгубени без път се лутаме,
звезди броим насън, без сън,
и блъскаме се грубо, бутаме
да излетим оттук навън!

Безумно, крайно сме объркани
във тази глупава война!
Съдби, епохи, поколения
се давят в някаква борба,
излишна, мъртва, омърсена,
задръстена със дивотии,
че няма как да се намерим,
от живата вода да пием!

Родени не когато трябва
се молим да се преродим!
Преди дъхът ни да отслабне
и болката да ни сломи
да смогнем да оставим диря,
че някога сме тук били,
че търсили сме своя смисъл,
пожертвали сме свойте дни!

Отвя ни времето, пропъди ни,
но тук са нашите деца,
дано по пътища по-слънчеви
ги води тяхната съдба!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...