Feb 12, 2007, 11:25 AM

Изгубени

  Poetry
788 0 8
Отвя ни времето, пропъди ни,
не знаем накъде вървим,
редим си безнадеждни пъзели
и кули пясъчни градим.
Изгубени без път се лутаме,
звезди броим насън, без сън,
и блъскаме се грубо, бутаме
да излетим оттук навън!

Безумно, крайно сме объркани
във тази глупава война!
Съдби, епохи, поколения
се давят в някаква борба,
излишна, мъртва, омърсена,
задръстена със дивотии,
че няма как да се намерим,
от живата вода да пием!

Родени не когато трябва
се молим да се преродим!
Преди дъхът ни да отслабне
и болката да ни сломи
да смогнем да оставим диря,
че някога сме тук били,
че търсили сме своя смисъл,
пожертвали сме свойте дни!

Отвя ни времето, пропъди ни,
но тук са нашите деца,
дано по пътища по-слънчеви
ги води тяхната съдба!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...