10 мар. 2008 г., 10:42

Изгубени мечти 

  Поэзия » Другая
1143 0 5
Изхвърлям мечтите си през прозореца,
сякаш на тях не държа,
но въобще не е така,
а много искам да ги осъществя.

Хората отдолу грабят,
всеки взема мъничко парче
и доволен дори остава,
та нали усеща трепет в своето сърце.

А аз - нещастна и сломена,
стоя и гледам зрелището зло,
но зло се оказа само то за мене,
май за всички други е добро.

А мечтите ми, горките,
падат една подир една,
зная аз, че никога не ще ги върна
и затова за тях така скърбя.

Въпреки че аз сама ги хвърлям,
болката раздира болното сърце,
викам "СБОГОМ" и се просълзявам,
а те отлитат като едно перце.


© Даниела Бянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря ви много аз отскоро започнах да пиша и аз нз как просто ми идват в акала някакви работи и аз ги пиша мн е готино имам още 2 или 3 написани и пиша и др дано да ви харесват
  • Интересен, образен стих, но остави своите мечти за теб самата, а другите нека си имат свои
  • Никога не се разделяй с мечтите си!Те са твоята пътеводна звезда!Хубав стих!
  • Тъжно и хубаво...
  • хареса ми!поздрав!
Предложения
: ??:??