Изгубени мечти
Изхвърлям мечтите си през прозореца,
сякаш на тях не държа,
но въобще не е така,
а много искам да ги осъществя.
Хората отдолу грабят,
всеки взема мъничко парче
и доволен дори остава,
та нали усеща трепет в своето сърце.
А аз - нещастна и сломена,
стоя и гледам зрелището зло,
но зло се оказа само то за мене,
май за всички други е добро.
А мечтите ми, горките,
падат една подир една,
зная аз, че никога не ще ги върна
и затова за тях така скърбя.
Въпреки че аз сама ги хвърлям,
болката раздира болното сърце,
викам "СБОГОМ" и се просълзявам,
а те отлитат като едно перце.
сякаш на тях не държа,
но въобще не е така,
а много искам да ги осъществя.
Хората отдолу грабят,
всеки взема мъничко парче
и доволен дори остава,
та нали усеща трепет в своето сърце.
А аз - нещастна и сломена,
стоя и гледам зрелището зло,
но зло се оказа само то за мене,
май за всички други е добро.
А мечтите ми, горките,
падат една подир една,
зная аз, че никога не ще ги върна
и затова за тях така скърбя.
Въпреки че аз сама ги хвърлям,
болката раздира болното сърце,
викам "СБОГОМ" и се просълзявам,
а те отлитат като едно перце.
© Даниела Бянова All rights reserved.
